Примитивни коне

Примитивните коне са голяма и много разнообразна група от породи, които не са селектирани от човека, а от природата чрез естествения подбор. Ако четете информация за тях на английски, може да ги срещнете като Native Horse. Като се каже примитивен кон, не бива да си представяме само една точно определена външност. Тези типове коне в различните части на света и дори в различни области на една и съща държава се отличават. Това е така, защото местните климат и природни дадености, които са различни, в течение на стотици, а понякога дори и на хиляди години, са им въздействали и са ги моделирали. За външния вид (екстериор) на конете много голямо значение има и дали те са отглеждани от грижовни стопани.

Тези коне не само са не само разнообразни по тип, но са и многобройни като численост, ако се сравнят с представителите на културните породи (селектирани от човека) коне.

Примитивните коне са отлично приспособени към местните условия. Много издръжливи са и притежават пословична работоспособност. Особено важни и полезни техни качества са доброто здраве, по-слабата податливост на болести и силната храносмилателна система.

Имат много добре развити сетива - остър слух и силно зрение. Това са качества, свързани с оцеляването им, защото за разлика от много културни породи създадени от човека, тези коне не се отглеждат в боксове, а обикновено навън по пасищата, дори и през зимата.

Примитивните коне са ниски - обикновено на ръст са колкото не много дребни понита, около 120 - 140 см. Това се дължи често на оскъдната паша в районите на възникването им, където и живеят.

В България примитивни коне са следните породи, или отродия, както е по-правилно да се казва: каракачански, делиормански, старопланински. В миналото е имало и повече типове примитивни коне, но с развитието на селското стопанство, пък сигурно и с отглеждането на повече породисти коне, това живо богатство е било ограничено. Все пак и днес по нашите планини могат да се срещнат стада коне, които водят полудив начин на живот и това е прекрасно.