Андалузката порода коне е създадена в Испания. Тя се изгражда при географски и климатични условия, много близки до тези на арабската порода. В създаването й взимат участие берберийският и на по-късен етап - арабският кон.
Около началото на ХVІ век андалузкият кон се разпространява от Испания в другите европейски страни и се налага като предпочитана порода за езда. Андалузката порода става подобрителка на останалите ездови породи, наред с арабската. Чак през ХVІІІ век Английският чистокръвен кон я измества в това отношение. Дотогава се създават три нови породи под влияние на андалузката: Неаполитанска, Липицанска и Кладрубска.
Андалузкият кон по ръст е подобен на арабския – около 150 см. На него прилича и по красивият профил с изпъкнали челна и носна линия – т. нар. рамсова глава. Андалузкият кон се отличава още с красиво извита шия, сухи и здрави крайници, грациозни движения и характерен елегантен красив ход, който се предава по наследство. Конете от тази порода са атлетични и с изваяни хармонични форми.
Най-често са сиви или кафяви на цвят.
Андалузките коне и до днес се използват като представителни ездови коне при дворцовите церемонии в някои европейски държави. Много подходящи са за обездка и в шоуто.
.......................
1. Караиванов, Рангел, Георги Бързев: Коневъдство. Агропрес, София, 1994.
2. Интернет
Снимки:
http://www.valhallaandalusians.com/stallions.htm